30 may 2006, 8:08

ПОСЛЕДНАТА РЪКА

  Poesía
1.2K 0 6
ПОСЛЕДНАТА РЪКА

Зората ще изгрее над морето,
ще е валяло през нощта,
червени облаци ще пъплят във небето,
които ще ти носят самота.   

Ще чуваш смътно как вълните,
огряни от тъй крехката зора,
ще се разбиват във скалите.
Ще мразиш тази красота.

Защото тези,същите вълни
ще отнасят твоя замък от пясък,
ще потапят последните ти мечти,
а ти ще изтръпнеш безгласна.

Ще се отдръпне и последната ръка,
протегната,но някак си,далечна
и ще видиш във червена тишина
самотата си,в зора облечена.

Ще скочиш,вече си решила,
но нещо те задържа за момент,
дали душата,дето си убила,
или грехът ти непростен.

И през оковите на свободата
ще  се промъкне спомен плах
за замъка от пясък на скалата,
за нежен шепот,весел смях.

Зад тебе светът ще е сринат,
отдръпна се последната ръка,
червени вълните застиват.
Ще е валяло през нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Банска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...