30 may 2006, 8:08

ПОСЛЕДНАТА РЪКА

  Poesía
1.2K 0 6
ПОСЛЕДНАТА РЪКА

Зората ще изгрее над морето,
ще е валяло през нощта,
червени облаци ще пъплят във небето,
които ще ти носят самота.   

Ще чуваш смътно как вълните,
огряни от тъй крехката зора,
ще се разбиват във скалите.
Ще мразиш тази красота.

Защото тези,същите вълни
ще отнасят твоя замък от пясък,
ще потапят последните ти мечти,
а ти ще изтръпнеш безгласна.

Ще се отдръпне и последната ръка,
протегната,но някак си,далечна
и ще видиш във червена тишина
самотата си,в зора облечена.

Ще скочиш,вече си решила,
но нещо те задържа за момент,
дали душата,дето си убила,
или грехът ти непростен.

И през оковите на свободата
ще  се промъкне спомен плах
за замъка от пясък на скалата,
за нежен шепот,весел смях.

Зад тебе светът ще е сринат,
отдръпна се последната ръка,
червени вълните застиват.
Ще е валяло през нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Банска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...