30 may 2006, 8:08

ПОСЛЕДНАТА РЪКА

  Poesía
1.2K 0 6
ПОСЛЕДНАТА РЪКА

Зората ще изгрее над морето,
ще е валяло през нощта,
червени облаци ще пъплят във небето,
които ще ти носят самота.   

Ще чуваш смътно как вълните,
огряни от тъй крехката зора,
ще се разбиват във скалите.
Ще мразиш тази красота.

Защото тези,същите вълни
ще отнасят твоя замък от пясък,
ще потапят последните ти мечти,
а ти ще изтръпнеш безгласна.

Ще се отдръпне и последната ръка,
протегната,но някак си,далечна
и ще видиш във червена тишина
самотата си,в зора облечена.

Ще скочиш,вече си решила,
но нещо те задържа за момент,
дали душата,дето си убила,
или грехът ти непростен.

И през оковите на свободата
ще  се промъкне спомен плах
за замъка от пясък на скалата,
за нежен шепот,весел смях.

Зад тебе светът ще е сринат,
отдръпна се последната ръка,
червени вълните застиват.
Ще е валяло през нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Банска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...