30.05.2006 г., 8:08 ч.

ПОСЛЕДНАТА РЪКА 

  Поезия
976 0 6
ПОСЛЕДНАТА РЪКА

Зората ще изгрее над морето,
ще е валяло през нощта,
червени облаци ще пъплят във небето,
които ще ти носят самота.   

Ще чуваш смътно как вълните,
огряни от тъй крехката зора,
ще се разбиват във скалите.
Ще мразиш тази красота.

Защото тези,същите вълни
ще отнасят твоя замък от пясък,
ще потапят последните ти мечти,
а ти ще изтръпнеш безгласна.

Ще се отдръпне и последната ръка,
протегната,но някак си,далечна
и ще видиш във червена тишина
самотата си,в зора облечена.

Ще скочиш,вече си решила,
но нещо те задържа за момент,
дали душата,дето си убила,
или грехът ти непростен.

И през оковите на свободата
ще  се промъкне спомен плах
за замъка от пясък на скалата,
за нежен шепот,весел смях.

Зад тебе светът ще е сринат,
отдръпна се последната ръка,
червени вълните застиват.
Ще е валяло през нощта.

© Екатерина Банска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??