Последната свещ
Изсъхна тревата на гроба ти, бабо,
до жълто прежули я слънцето.
На километри от тебе отдавна е дядо,
а аз при теб се връщам по съмнало.
Вървя по пътеката – бурен до бурен,
от болка зад мен вратата проскърцва,
звукът ми напомня къде съм изгубена.
За мама не питай – тъгата накъртва.
Попитай за внука си – как е пораснал.
Усмивките ваши във него надничат,
като корен от дъб в земята е враснал
и знае със вашата обич той да обича.
За мене... Помни ме такава, със плитки.
Аз вече не помня кога ги вятър развърза.
Бушува, когато отлитнахте всички,
и някак смири ме. Запомни, че съм дръзка.
Тръгвам си, бабо, часът е по пладне.
Зад баира циганско слънце вече преваля.
Отпих обичта ти. Отивам си жадна.
Последната свещ е за нея и в мене я паля.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ани Монева Todos los derechos reservados
