Anita765 (Ани Монева)
296 11762
Oct 6, 2012, 4:14 PM

Последната свещ 

  Poetry
884 1 20

Изсъхна тревата на гроба ти, бабо,
до жълто прежули я слънцето.
На километри от тебе отдавна е дядо,
а аз при теб се връщам по съмнало.

Вървя по пътеката – бурен до бурен,
от болка зад мен вратата проскърцва,
звукът ми напомня къде съм изгубена.
За мама не питай – тъгата накъртва.

Попитай за внука си – как е пораснал.
Усмивките ваши във него надничат,
като корен от дъб в земята е враснал
и знае със вашата обич той да обича.

За мене... Помни ме такава, със плитки.
Аз вече не помня кога ги вятър развърза.
Бушува, когато отлитнахте всички,
и някак смири ме. Запомни, че съм дръзка.

Тръгвам си, бабо, часът е по пладне.
Зад баира циганско слънце вече преваля.
Отпих обичта ти. Отивам си жадна.
Последната свещ е за нея и в мене я паля.


© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??