Anita765 (Ани Монева)
296 11762
6 окт. 2012 г., 16:14

Последната свещ 

  Поэзия
882 1 20

Изсъхна тревата на гроба ти, бабо,
до жълто прежули я слънцето.
На километри от тебе отдавна е дядо,
а аз при теб се връщам по съмнало.

Вървя по пътеката – бурен до бурен,
от болка зад мен вратата проскърцва,
звукът ми напомня къде съм изгубена.
За мама не питай – тъгата накъртва.

Попитай за внука си – как е пораснал.
Усмивките ваши във него надничат,
като корен от дъб в земята е враснал
и знае със вашата обич той да обича.

За мене... Помни ме такава, със плитки.
Аз вече не помня кога ги вятър развърза.
Бушува, когато отлитнахте всички,
и някак смири ме. Запомни, че съм дръзка.

Тръгвам си, бабо, часът е по пладне.
Зад баира циганско слънце вече преваля.
Отпих обичта ти. Отивам си жадна.
Последната свещ е за нея и в мене я паля.


© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??