26 jul 2023, 9:29

Последната сълза

  Poesía » Otra
431 1 6

Череп. Гилотина. Мрак.
Сган човешка. Стар палач.
Кръв. Луна и върколак.
Гарван. Мъдрост? Гладен грач...

Мозъци, без паразити!
Тоест, мисли и такива.
Мечти няма във очите.
Кръчма, сган и пиво.

Той, пророк и жрец, белязан
със това, че е различен,
"справдливо" бе наказан,
в свят закостенял, циничен.

Векове. И смърт. Разруха.
Черепът му, шепа прах.
Палав вятър го издуха
и това е. Следва смях...

Смее се глава без кости,
даже и без съдържание,
на хората, говеда прости,
и те... в насипно състояние...

Откри им бъдещето, също
и път показа за промяна,
но те (това им бе присъщо)
не чуха го... и днес ги няма...

Сбъдна се кошмар видян
там, във мъдрите очи,
но един палач пиян
всичко казано изтри...

Бе предвидил и това,
но дългът не се предава!
Каза нужните слова
и потъна... във забрава...

И една сълза на дух
се отрони и потече.
За света, останал глух,
и слабостта на словото... пред меча...

22.07.2023.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова е различно, че резултатът чак мен ме изуми.
    Дано ти хареса 🙃
  • Заради жегите е, Петя.
    Утре, ако не си променя намерението, ще пусна нещо коренно различно.
    Мерси.
  • За абстрактното, ясно, Димо, развесели ме, но дано стихото да си разбрал.
    А и да не си, не си загубил много, да знаеш.
  • За мен пък абстрактното е нещо, което нито мога да разбера, нито да почувствам. Зяпам една абстрактна картина например и нищо не схващам. Същото е и с всичко останало абстрактно - поезия, разсъждения... Лишен съм от абстрактно мислене. То е свойствено за творците.
  • Да, тъжно е чувството тук, Ничка.
    Благодаря ти за коментара.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...