Последната сълза
Череп. Гилотина. Мрак.
Сган човешка. Стар палач.
Кръв. Луна и върколак.
Гарван. Мъдрост? Гладен грач...
Мозъци, без паразити!
Тоест, мисли и такива.
Мечти няма във очите.
Кръчма, сган и пиво.
Той, пророк и жрец, белязан
със това, че е различен,
"справдливо" бе наказан,
в свят закостенял, циничен.
Векове. И смърт. Разруха.
Черепът му, шепа прах.
Палав вятър го издуха
и това е. Следва смях...
Смее се глава без кости,
даже и без съдържание,
на хората, говеда прости,
и те... в насипно състояние...
Откри им бъдещето, също
и път показа за промяна,
но те (това им бе присъщо)
не чуха го... и днес ги няма...
Сбъдна се кошмар видян
там, във мъдрите очи,
но един палач пиян
всичко казано изтри...
Бе предвидил и това,
но дългът не се предава!
Каза нужните слова
и потъна... във забрава...
И една сълза на дух
се отрони и потече.
За света, останал глух,
и слабостта на словото... пред меча...
22.07.2023.
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
О, аз нямам против. Харесва ми. 🙂 Но ще чакам различното....
-
Заради жегите е, Петя.
Утре, ако не си променя намерението, ще пусна нещо коренно различно.
Мерси. -
Започна една дарк вълна тук.... 🙂
-
За абстрактното, ясно, Димо, развесели ме, но дано стихото да си разбрал.
А и да не си, не си загубил много, да знаеш. -
За мен пък абстрактното е нещо, което нито мога да разбера, нито да почувствам. Зяпам една абстрактна картина например и нищо не схващам. Същото е и с всичко останало абстрактно - поезия, разсъждения... Лишен съм от абстрактно мислене. То е свойствено за творците.
-
Да, тъжно е чувството тук, Ничка.
Благодаря ти за коментара. -
Много е дарк, много е монохромно, Гош!
Но е тъжната действителност, извън розовите очила!
Аз затова живея в свой собствен свят, може да е неразбран за другите, но абстрактното ми дава енергия и онзи живец!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Дано ти хареса 🙃