Последната сълза
Череп. Гилотина. Мрак.
Сган човешка. Стар палач.
Кръв. Луна и върколак.
Гарван. Мъдрост? Гладен грач...
Мозъци, без паразити!
Тоест, мисли и такива.
Мечти няма във очите.
Кръчма, сган и пиво.
Той, пророк и жрец, белязан
със това, че е различен,
"справдливо" бе наказан,
в свят закостенял, циничен.
Векове. И смърт. Разруха.
Черепът му, шепа прах.
Палав вятър го издуха
и това е. Следва смях...
Смее се глава без кости,
даже и без съдържание,
на хората, говеда прости,
и те... в насипно състояние...
Откри им бъдещето, също
и път показа за промяна,
но те (това им бе присъщо)
не чуха го... и днес ги няма...
Сбъдна се кошмар видян
там, във мъдрите очи,
но един палач пиян
всичко казано изтри...
Бе предвидил и това,
но дългът не се предава!
Каза нужните слова
и потъна... във забрава...
И една сълза на дух
се отрони и потече.
За света, останал глух,
и слабостта на словото... пред меча...
22.07.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
