31 mar 2006, 23:48

Последната завеса

  Poesía
728 0 2

Днес ще се състои примиера!
Пиесата е нечий живот.
Вижте как актьорът потрепера,
вижте как избива го студена пот.

Първа сцена и начало-
светлина и реквизит,
някъде игра умела,
другаде небрежен вид.

Май от зрителското място
виждам грешчици безброй
и не ми е много ясно
колко са сценариите на брой.

Доста лесно е от тук
да ги гледам отстрана,
но пък някой ден ше дойде
ред на моята игра.

И след последната завеса
ще има щастие и сълзи,
ще свърши там и моята пиеса,
както тази със сегашните звезди

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...