Mar 31, 2006, 11:48 PM

Последната завеса

  Poetry
725 0 2

Днес ще се състои примиера!
Пиесата е нечий живот.
Вижте как актьорът потрепера,
вижте как избива го студена пот.

Първа сцена и начало-
светлина и реквизит,
някъде игра умела,
другаде небрежен вид.

Май от зрителското място
виждам грешчици безброй
и не ми е много ясно
колко са сценариите на брой.

Доста лесно е от тук
да ги гледам отстрана,
но пък някой ден ше дойде
ред на моята игра.

И след последната завеса
ще има щастие и сълзи,
ще свърши там и моята пиеса,
както тази със сегашните звезди

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роксана Медичи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...