4 oct 2014, 20:58

Последни мисли

1K 0 0

Стон, потънал в спомени лъжливи.
Глас, осветяващ тъмнината.
Вик, нечут от болка полужива.
Зов, бродещ в сянката на самотата.

 

Миг, заровен в дните избледнели.
Ден, зачеркнат в забрава.
Месец, загубен в косите посивели.
Година, замръзнала в студенина корава.

 

Живот, изпълнен с омраза.
Надежда, удавена в мъка.
Любов, прогнила от проказа.
Смърт, вследствие на тежката разлъка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Джуров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...