4 mar 2024, 8:17

Последните ми 10 кинта в джоба

  Poesía
342 2 4

ПОСЛЕДНИТЕ МИ 10 КИНТА В ДЖОБА

 

... започнах пестеливо да живея – от благите съблазни се лиших –

ни ямбът, ни дактилът, ни хореят ми носят някой лев за всеки стих,

с последните пет лева в портмонето на мама купих шепица цветя,

с две думи съм щастливец общо взето, че из прекрасни сънища летя,

щом вечер седнем с моите авери – да пийнем бира-две – или мавруд,

те спряха да ми казват: – Ей, Валери, я спри се вече с тоя адски труд!

 

Как да се спра? – и моят телевизор не ми предсказва по-добър живот.

Поне да беше Раят по-наблизо? – че там да кацна! – на автопилот.

Съседката ми вчера – баба Дора, ми рече: – Я́ла тука бре, келеш! –

нацепих ѝ кубик дърва на двора – и тя ми даде десет кинта! – кеш.

Дори ми сипа купичка от боба, и хлебецът ѝ беше страшно мек.

С последните си десет лева в джоба живея! – най-богатият Човек.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...