4 mar 2024, 8:17

Последните ми 10 кинта в джоба

  Poesía
346 2 4

ПОСЛЕДНИТЕ МИ 10 КИНТА В ДЖОБА

 

... започнах пестеливо да живея – от благите съблазни се лиших –

ни ямбът, ни дактилът, ни хореят ми носят някой лев за всеки стих,

с последните пет лева в портмонето на мама купих шепица цветя,

с две думи съм щастливец общо взето, че из прекрасни сънища летя,

щом вечер седнем с моите авери – да пийнем бира-две – или мавруд,

те спряха да ми казват: – Ей, Валери, я спри се вече с тоя адски труд!

 

Как да се спра? – и моят телевизор не ми предсказва по-добър живот.

Поне да беше Раят по-наблизо? – че там да кацна! – на автопилот.

Съседката ми вчера – баба Дора, ми рече: – Я́ла тука бре, келеш! –

нацепих ѝ кубик дърва на двора – и тя ми даде десет кинта! – кеш.

Дори ми сипа купичка от боба, и хлебецът ѝ беше страшно мек.

С последните си десет лева в джоба живея! – най-богатият Човек.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...