8 sept 2006, 15:10  

Последният

  Poesía
1.6K 0 7
 
   
     
   

на Атанас, който не спря да ме обича въпреки всичко

Много, много мъже минаха през живота ми
и всеки изчопли името си в мойто сърце...
Всеки направи своя пътека в душата ми
и всеки старателно открадна от нея парче....

Много влакове спряха на моята гара
много странни пътници минаха през моя живот
и всеки догаряше като поредна цигара
и всеки търсеше към съцето ми брод...

Много, много мъже знаят моите имена
и при всеки търсех подслон за покой,
до всеки скланях уморено глава
и от всеки криех болки безброй...

Много устни галеха ръцете ми
и разрошвах безсрамно и безмълвно мъжки гърди,
но колко са тежали сълзите в очите ми
от тук нататък това ще знаеш единствено ти!

11.12. 2005г.
Красно село

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...