Sep 8, 2006, 3:10 PM  

Последният

  Poetry
1.6K 0 7
 
   
     
   

на Атанас, който не спря да ме обича въпреки всичко

Много, много мъже минаха през живота ми
и всеки изчопли името си в мойто сърце...
Всеки направи своя пътека в душата ми
и всеки старателно открадна от нея парче....

Много влакове спряха на моята гара
много странни пътници минаха през моя живот
и всеки догаряше като поредна цигара
и всеки търсеше към съцето ми брод...

Много, много мъже знаят моите имена
и при всеки търсех подслон за покой,
до всеки скланях уморено глава
и от всеки криех болки безброй...

Много устни галеха ръцете ми
и разрошвах безсрамно и безмълвно мъжки гърди,
но колко са тежали сълзите в очите ми
от тук нататък това ще знаеш единствено ти!

11.12. 2005г.
Красно село

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Саръова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...