13 feb 2011, 13:48

Последният маг

  Poesía » Otra
824 0 7

 

 

 

През пролука в небесния свод

весел маг милостиво наднича.

Млечен път блести като брод

през реката на Безграничното.

Спи Светът, омагьосан с Надежда,

в сънища чезне на дните грехът.

Магът към бъдното с Обич поглежда

и поправя  неравности в нашия път.

Звезден куп от съдби, устремени нагоре,

търсят Истина, вперили взор,

към врата на Познание, тайно отворена,

привлечени с песен от ангелски хор.

Вълшебства невиждани магът дарява

на всяка достойна и светла душа,

а Светът - във съня си, по-чист засиява

и в багри прекрасни се къпе нощта.

Слагат оръжие завист и зло,

коленичи посрамен най-върлият враг.

В ослепително бяло, игриво кълбо,

Светлината се сгушва в последния Маг.

През пролука в небесния свод

индигов Човек просветено наднича,

разгадал безпогрешно Вселенския код,

във вярност към Мага се врича.

Вълшебник – ту страшен, ту весел, ту строг,

но всъщност безкрай ни обича.

Последният Маг – всемогъщият  Бог

към нас милостиво наднича...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • Благодаря и на Теб - Бай Джим /Бийм , надявам се / ! )
    Поздрави приятелю! Бъди здрав и се радвай на Любовта на любимите си хора!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.171983.html" target="_blank"><img src="http://s20.rimg.info/db82ca14a8535adf51906e2a3ffae132.gif" border="0" /></a>
    Честит празник, Кириле!
    Прекрасно стихотворение...
  • А може би, трябва просто да усещаме, че ГО има и да се уповаваме на това...Спомените са за простосмъртните.
  • Отговорът ме удовлетворява! Нямам други питания!

  • Достатъчна е свободата, която ни дава.Сама виждаш, че ние сме на път да се изтрепем сами)

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...