Последният маг
През пролука в небесния свод
весел маг милостиво наднича.
Млечен път блести като брод
през реката на Безграничното.
Спи Светът, омагьосан с Надежда,
в сънища чезне на дните грехът.
Магът към бъдното с Обич поглежда
и поправя неравности в нашия път.
Звезден куп от съдби, устремени нагоре,
търсят Истина, вперили взор,
към врата на Познание, тайно отворена,
привлечени с песен от ангелски хор.
Вълшебства невиждани магът дарява
на всяка достойна и светла душа,
а Светът - във съня си, по-чист засиява
и в багри прекрасни се къпе нощта.
Слагат оръжие завист и зло,
коленичи посрамен най-върлият враг.
В ослепително бяло, игриво кълбо,
Светлината се сгушва в последния Маг.
През пролука в небесния свод
индигов Човек просветено наднича,
разгадал безпогрешно Вселенския код,
във вярност към Мага се врича.
Вълшебник – ту страшен, ту весел, ту строг,
но всъщност безкрай ни обича.
Последният Маг – всемогъщият Бог
към нас милостиво наднича...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
