Последният път
Навярно ще замина някой ден
(макар, че не планирам да е скоро)
на път, наглед съвсем обикновен,
но безвъзвратен. Пътят към простора.
Със себе си какво ще отнеса?
Една торбичка счупени желания,
букетче от лъчи, една мечта
и обич. До последното дихание.
Не питам се какво ще е след мен.
Не ме е грижа кой ще ме запомни
и със какво - суетният рефрен,
повтарян и от сетния бездомник.
Тук, на земята, нищо не дължа,
а някъде оттатък - не се знае.
Ще бъде страшна грешка да тъжа
за този свят по пътя към безкрая.
И не, че вярвам в ад или пък в рай
(известно е, че в себе си ги носим),
но просто всичко има своя край -
тревите ги очакват сенокоси,
цветята - тиха смърт сред аромат.
А после всичко почва отначало...
Животът е безумен кръговрат,
палитра на художник полудял е.
И Страшен съд ще има ли - не знам
(а той се очертава интересен).
Не търся божества в измислен храм,
през времето преминах като песен.
И тръгна ли, дано да е сред смях
(така изглежда всеки път по-кратък),
обречена на вечния си грях
докрай да се раздавам, без остатък.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
