30 янв. 2013 г., 14:49
Навярно ще замина някой ден
(макар, че не планирам да е скоро)
на път, наглед съвсем обикновен,
но безвъзвратен. Пътят към простора.
Със себе си какво ще отнеса?
Една торбичка счупени желания,
букетче от лъчи, една мечта
и обич. До последното дихание.
Не питам се какво ще е след мен.
Не ме е грижа кой ще ме запомни
и със какво - суетният рефрен,
повтарян и от сетния бездомник. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация