8 nov 2011, 13:36

Последният сезон

  Poesía » Otra
649 1 0

От чисто небе едри капки дъжд

видях как докосват земята.

 

Около мене хората мислеха,

„отново оптична измама,

още една поетична метафора.”

 

От чисто небе едри капки дъжд

видях как докосват земята.

 

Дойдоха тихо със утрото,

дочух шума им във вятъра,

почувствах в старостта на децата.   

 

От чисто небе едри капки дъжд

видях как докосват земята.

 

Едри капки от чисто небе –

воден знак, че е време за жетва

и сърпът е тук, пред вратата.

 

От чисто небе едри капки дъжд

видях как докосват земята.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....