8.11.2011 г., 13:36

Последният сезон

643 1 0

От чисто небе едри капки дъжд

видях как докосват земята.

 

Около мене хората мислеха,

„отново оптична измама,

още една поетична метафора.”

 

От чисто небе едри капки дъжд

видях как докосват земята.

 

Дойдоха тихо със утрото,

дочух шума им във вятъра,

почувствах в старостта на децата.   

 

От чисто небе едри капки дъжд

видях как докосват земята.

 

Едри капки от чисто небе –

воден знак, че е време за жетва

и сърпът е тук, пред вратата.

 

От чисто небе едри капки дъжд

видях как докосват земята.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...