28 feb 2025, 7:46  

Последният сумрак 1997

  Poesía
278 0 0

Погледни към последния сумрак,

погледни към прощалния блясък -

през преградите, дръзко застанали

сред безкрайните разстояния.

И кажи ми, че виждаш отвъдното.

И кажи, че дошло е безсмъртието....

И кажи ми, че въпреки всичко

теб не ще те сломят гордостта,

и смъртта, и страха, и тъгата.

И кажи ми, на мен ми кажи -

че във твоята нощ, във която

са звездите елмазни карати,

че в гнева, който ти ми предаде,

че във думи ненужни, но казани -

ти поиска вечното щастие

и безсмъртието на любовта ни.

И във блясъка ярък, червен,

на сияйни лъчи по ракетата,

и във яростен грохот на бомбите,

затъжени за пламък пречистващ,

във далечните, звездните вихри

или пък на нашата планета -

виждам аз - в светлина на комета,

виждам аз - може би във тъмата -

се развява то гордо - в небето -

храброто знаме - на свободата.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...