28 февр. 2025 г., 07:46  

Последният сумрак 1997

281 0 0

Погледни към последния сумрак,

погледни към прощалния блясък -

през преградите, дръзко застанали

сред безкрайните разстояния.

И кажи ми, че виждаш отвъдното.

И кажи, че дошло е безсмъртието....

И кажи ми, че въпреки всичко

теб не ще те сломят гордостта,

и смъртта, и страха, и тъгата.

И кажи ми, на мен ми кажи -

че във твоята нощ, във която

са звездите елмазни карати,

че в гнева, който ти ми предаде,

че във думи ненужни, но казани -

ти поиска вечното щастие

и безсмъртието на любовта ни.

И във блясъка ярък, червен,

на сияйни лъчи по ракетата,

и във яростен грохот на бомбите,

затъжени за пламък пречистващ,

във далечните, звездните вихри

или пък на нашата планета -

виждам аз - в светлина на комета,

виждам аз - може би във тъмата -

се развява то гордо - в небето -

храброто знаме - на свободата.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...