Последният валс
С тази вечер всичко свърши,
луната притихна, а нощта бе безмълвна пред нас,
тръпката, злобата ти не прекърши
и някак предаде се в сетния час...
Беше ме силно обгърнал
с ръцете си - окови, сковани от лед,
студено е, любовта ми беше превърнал
във гняв и омраза към теб...
Душата ми го чувства, не искаш да ме пуснеш,
времето е наше, нощта е моя,
на мен нежни думи ти тихичко шушнеш
и плахо се молиш пак да съм твоя...
Сами сме, мрак е обгърнал телата ни,
целият свят - тишина,
чуваме звуците, обладали душите ни
и двама сме пленници на миг самота...
В прегръдките си с теб танцуваме,
танцуваме последния си валс,
със нашата последна обич се сбогуваме...
сълзи и болка... всичко беше фалш...
Последен танц, последна целувка...
за последно разделят се наще тела...
Последна ласка, последна милувка,
последна сълза, последни дела...
За последно хващам ръката ти,
за последно пръсти в косата ти вплитам,
за последно падам в краката ти,
за последно душата си с теб аз преплитам...
За последно докосваш с устни лицето ми,
за последно съм в твойте ръце,
за последно целуваш плах раменете ми,
за последно съм твоя във твойто сърце...
Да, за последно...
© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados