13.06.2007 г., 14:18

Последният валс...

735 0 1
 

Последният валс


С тази вечер всичко свърши,

луната притихна, а нощта бе безмълвна пред нас,

тръпката, злобата ти не прекърши

и някак предаде се в сетния час...


Беше ме силно обгърнал

с ръцете си - окови, сковани от лед,

студено е, любовта ми беше превърнал

във гняв и омраза към теб...


Душата ми го чувства, не искаш да ме пуснеш,

времето е наше, нощта е моя,

на мен нежни думи ти тихичко шушнеш

и плахо се молиш пак да съм твоя...


Сами сме, мрак е обгърнал телата ни,

целият свят - тишина,

чуваме звуците, обладали душите ни

и двама сме пленници на миг самота...


В прегръдките си с теб танцуваме,

танцуваме последния си валс,

със нашата последна обич се сбогуваме...

сълзи  и болка... всичко беше фалш...


Последен танц, последна целувка...

за последно разделят се наще тела...

Последна ласка, последна милувка,

последна сълза, последни дела...


За последно хващам ръката ти,

за последно пръсти в косата ти вплитам,

за последно падам в краката ти,

за последно душата си с теб аз преплитам...


За последно докосваш с устни лицето ми,

за последно съм в твойте ръце,

за последно целуваш плах раменете ми,

за последно съм твоя във твойто сърце...

                        

                Да, за последно...       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С този може да танцуваш за последен път, но ще се появи друг танцьор - по добър от този! На твоите години балът едва сега започва! Бъди щастлива!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...