Последната вечер си тръгва
и бавно догаря свеща ,
нима ти отново се върна,
нима се прибра у дома!?
Нима тази нощ уж последна,
а първа е вече за нас,
да беше изчезнал безследно,
но тук си в последния час.
На масата седнал до мене,
усещам те, топло ми е,
в едно непонятно безвремие
попадна в мойто сърце
Последно е. Знам ,че от утре
ти вече ще бъдеш щастлив,
за мен не помисли ли… Ветре
и ти ми отнесе този спомен красив.
Изгубена сама в тази буря
последно,последно нали
и утре всички те мен ще хулят
защото любим си им ти…
Последната вечер си тръгна,
а така ми се ще да бе тук,
сърцето ми нова страница обърна,
не издържа и каза: До тук!
Последно. Сбогом до някога,
до тогава, до страшния съд,
не съм те имала винаги и всякога-
последно,сега,само този път
© Теодора Цонева Todos los derechos reservados