Последната вечер си тръгва

и бавно догаря свеща ,

нима ти отново се върна,

нима се прибра у дома!?

Нима тази нощ уж последна,

а първа е вече за нас,

да беше изчезнал безследно,

но тук си в последния час.

На масата седнал до мене,

усещам те, топло ми е,

в едно непонятно безвремие

попадна в мойто сърце 

Последно е. Знам ,че от утре

ти вече ще бъдеш щастлив,

за мен не помисли ли… Ветре

и ти ми отнесе този спомен красив.

Изгубена сама в тази буря

последно,последно нали

и утре всички те мен ще хулят

защото любим си им ти…

Последната вечер си тръгна,

а така ми се ще да бе тук,

сърцето ми нова страница обърна,

не издържа и каза: До тук!

Последно. Сбогом до някога,

до тогава, до страшния съд,

не съм те имала винаги и всякога-

последно,сега,само този път