Последно
последно
Ето времето вече настъпи
спусна се неочаквано бързо
надеждите притихват мъртви
нощта примамливо ме дърпа.
И погледа назад извърнат
пречупва спомени във фокус
затваря в страници корави
живота пропилян широко.
Предател в тялото се крие
дроби ме на кървящи късчета
любов радърпва - злобно вие
със яростта на бясно куче.
Димя с последната цигара
невидимо - от свят отлъчена
едно петно от пепел пада -
върху сърцето ми замлъква.
Приятели не ме жалете -
спокойна вече ще заспя
и за душата ми не се молете -
във ваза не убивайте цветя.
Цигара вместо мен си запалете
и жадно вдишайте дима
и не фитил , а жар да свети -
прелейте с чаша водка след това.
31.03.2006
P.S. Този стих ще бъде поместен от дъщеря ми Елена, когато аз вече съм преминала през другата врата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
