Последно
последно
Ето времето вече настъпи
спусна се неочаквано бързо
надеждите притихват мъртви
нощта примамливо ме дърпа.
И погледа назад извърнат
пречупва спомени във фокус
затваря в страници корави
живота пропилян широко.
Предател в тялото се крие
дроби ме на кървящи късчета
любов радърпва - злобно вие
със яростта на бясно куче.
Димя с последната цигара
невидимо - от свят отлъчена
едно петно от пепел пада -
върху сърцето ми замлъква.
Приятели не ме жалете -
спокойна вече ще заспя
и за душата ми не се молете -
във ваза не убивайте цветя.
Цигара вместо мен си запалете
и жадно вдишайте дима
и не фитил , а жар да свети -
прелейте с чаша водка след това.
31.03.2006
P.S. Този стих ще бъде поместен от дъщеря ми Елена, когато аз вече съм преминала през другата врата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вал Всички права запазени
