11 feb 2008, 9:04

Последно бдение 

  Poesía » Otra
580 0 2
Още сънувам онези светове,
които ми показа...
Търся оправдание в лудостта,
но как да те запазя
близо до мен,
та ти дори не съществуваш.
Сякаш ме убива реалността:
"Събуди се, пак сънуваш."
Имам нужда от теб,
така се нуждая от спасение.
Но няма никой до мен
и стича се по дланите кръвта... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??