11.02.2008 г., 9:04 ч.

Последно бдение 

  Поезия » Друга
537 0 2

Още сънувам онези светове,
които ми показа...
Търся оправдание в лудостта,
но как да те запазя
близо до мен,
та ти дори не съществуваш.
Сякаш ме убива реалността:
"Събуди се, пак сънуваш."
Имам нужда от теб,
така се нуждая от спасение.
Но няма никой до мен
и стича се по дланите кръвта...
поема своето последно бдение.

© Стеси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??