22 may 2007, 13:58

Последно катерене

  Poesía
793 0 3
Ето, стягам багажа и тръгвам.

Карам с часове, губейки вяра

и накрая я намирам - ще я изкача!

Слизам, екипирам се и тръгвам!



Правя първите движения - толкова плахи.

Започвам да се изкачвам - адренелинът се покачва.

Захватката е слаба - почти контрол губя.

Малки парчета падат - не виждам края!



Продължавам - всички мускули се мъчат.

Напъвам се до край - усещам тежката умора.

Знам, че предам ли се, умирам и не спирам.

Ето го и върха - колко е близо, колко е близо.



Точно накрая правя грешното движение

и политам надолу - не чувствам страх.

Посрещам смъртта с усмивка.

Тя никога не е била толкова сладка!





За тези, които обичат екстремното катерене и за тези, които вече не са сред нас, липсвате ми, приятели!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Benifios Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...