May 22, 2007, 1:58 PM

Последно катерене

  Poetry
791 0 3
Ето, стягам багажа и тръгвам.

Карам с часове, губейки вяра

и накрая я намирам - ще я изкача!

Слизам, екипирам се и тръгвам!



Правя първите движения - толкова плахи.

Започвам да се изкачвам - адренелинът се покачва.

Захватката е слаба - почти контрол губя.

Малки парчета падат - не виждам края!



Продължавам - всички мускули се мъчат.

Напъвам се до край - усещам тежката умора.

Знам, че предам ли се, умирам и не спирам.

Ето го и върха - колко е близо, колко е близо.



Точно накрая правя грешното движение

и политам надолу - не чувствам страх.

Посрещам смъртта с усмивка.

Тя никога не е била толкова сладка!





За тези, които обичат екстремното катерене и за тези, които вече не са сред нас, липсвате ми, приятели!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Benifios All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...