22.05.2007 г., 13:58 ч.

Последно катерене 

  Поезия
629 0 3
Ето, стягам багажа и тръгвам.

Карам с часове, губейки вяра

и накрая я намирам - ще я изкача!

Слизам, екипирам се и тръгвам!



Правя първите движения - толкова плахи.

Започвам да се изкачвам - адренелинът се покачва.

Захватката е слаба - почти контрол губя.

Малки парчета падат - не виждам края!



Продължавам - всички мускули се мъчат.

Напъвам се до край - усещам тежката умора.

Знам, че предам ли се, умирам и не спирам.

Ето го и върха - колко е близо, колко е близо.



Точно накрая правя грешното движение

и политам надолу - не чувствам страх.

Посрещам смъртта с усмивка.

Тя никога не е била толкова сладка!





За тези, които обичат екстремното катерене и за тези, които вече не са сред нас, липсвате ми, приятели!


© Benifios Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??