22.05.2007 г., 13:58

Последно катерене

792 0 3
Ето, стягам багажа и тръгвам.

Карам с часове, губейки вяра

и накрая я намирам - ще я изкача!

Слизам, екипирам се и тръгвам!



Правя първите движения - толкова плахи.

Започвам да се изкачвам - адренелинът се покачва.

Захватката е слаба - почти контрол губя.

Малки парчета падат - не виждам края!



Продължавам - всички мускули се мъчат.

Напъвам се до край - усещам тежката умора.

Знам, че предам ли се, умирам и не спирам.

Ето го и върха - колко е близо, колко е близо.



Точно накрая правя грешното движение

и политам надолу - не чувствам страх.

Посрещам смъртта с усмивка.

Тя никога не е била толкова сладка!





За тези, които обичат екстремното катерене и за тези, които вече не са сред нас, липсвате ми, приятели!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Benifios Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...