27 sept 2019, 19:23

Последно пижамено парти 

  Poesía » Otra
370 4 12

Любовта ти, тя е прашна лира,
в тъмен ъгъл свряла се немее,
с теб научих, лесно се умира,
а на мен сега ми се живее!

 

И провисват скъсаните струни,
дървояди корпуса изяждат.
Славей с песен роза ще целуне,
път в нощта светулките изграждат.

 

Всеки лъч ме води, всяка нота,
волната душа в небето скита.
С теб катран и чемер* е живота,
аз в сърцето крия пчелна пита.

 

С първите петли за път се стягам,
дрипава усмивка, сън, пижама.
Кой ти каза, че от тебе бягам?
Мен отдавна всъщност тук ме няма...

 


----------------------------------------

Чемер- (диал.) - отрова

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??