Последно пижамено парти
Любовта ти, тя е прашна лира,
в тъмен ъгъл свряла се немее,
с теб научих, лесно се умира,
а на мен сега ми се живее!
И провисват скъсаните струни,
дървояди корпуса изяждат.
Славей с песен роза ще целуне,
път в нощта светулките изграждат.
Всеки лъч ме води, всяка нота,
волната душа в небето скита.
С теб катран и чемер* е живота,
аз в сърцето крия пчелна пита.
С първите петли за път се стягам,
дрипава усмивка, сън, пижама.
Кой ти каза, че от тебе бягам?
Мен отдавна всъщност тук ме няма...
----------------------------------------
Чемер- (диал.) - отрова
© Надежда Ангелова All rights reserved.
