Ще дойдеш ли на мойто представление?
Сред публиката някъде отзад седни!
Да!
Сатира ще е, с мaлодрамно изпълнение -
не е по вкуса ти, но за малко остани!
Да,
казвам ти, програмата ще е такава,
каквато ти не виждаш всяка нощ,
когато врата след тебе се затваря
и по стената удрям с юмрук
и потичат пак от мен сълзите,
от които ти отдавна вече се напи,
трия кожата си гневно от следите
от парфюмите на другите жени.
Заставам пак зад пердето до прозореца -
виждам колко си се устремил.
Колко са? Коя те чака?
Другите дали си утешил?
Зная как те отегчава
чувства, обич и мечти да спомена -
днес драмата ми ще те забавлява -
прикриваш задоволството, нали?
Зает си. Трябва ли да тръгваш?
Изчакай - нека гръмнат аплодисментите поне,
завесите ще скрият мойта геориня,
паднала на сцената на колене,
ще свърши всичко и ще тръгнеш
забързан, без да казваш накъде,
към чакащите вечно като мене
за обич зрънце - не!
- за грехове...
© Никога Todos los derechos reservados