Ще дойдеш ли на мойто представление?

Сред публиката някъде отзад седни!

Да!

Сатира ще е, с мaлодрамно изпълнение -

не е по вкуса ти, но за малко остани!

Да,

казвам ти, програмата ще е такава,

каквато ти не виждаш всяка нощ,

когато врата след тебе се затваря

и по стената удрям с юмрук

и потичат пак от мен сълзите,

 от които ти отдавна вече се напи,

трия  кожата си гневно от следите

 от парфюмите на другите жени.

Заставам пак зад пердето до прозореца -

виждам колко си се устремил.

Колко са? Коя те чака? 

Другите дали си утешил?

Зная как те отегчава

чувства, обич и мечти да спомена -

 днес драмата ми ще те забавлява -

прикриваш задоволството, нали?

Зает си. Трябва ли да тръгваш?

Изчакай - нека гръмнат аплодисментите поне,

завесите ще скрият мойта геориня,

паднала на сцената на колене,

ще свърши всичко и ще тръгнеш

забързан, без да казваш накъде,

към чакащите вечно като мене

за обич зрънце - не!

- за грехове...