Последно с болка аз пиша
докато още със чувствата дишам,
последно ще кажа така:
спирам болката, защото след нея идва тъга.
Последно със болка ще се усмихна,
последно ще ви поздравя,
последно ще се надигна,
за да отлетя.

Последно ще отлетя натам,
където последно видях моят плам,
да го потърся аз за последно,
да застана усмихнат до него,
да го погаля нежно с мечти
в последни или... бъдещи дни.

Последно... и ще си тръгна,
но искам само миг,
да ми даде силата - страница да обърна
и да бъда щастлив.

Последно пак се намеси (нямаше как)
и моето его (както и преди и пак, и пак)
но аз вече ще го игнорирам спокойно,
защото ще пиша без чувства,
но... надявам се достойно.