Последна нощ на обич недоказана,
последен спомен за това какво било е,
последни обещания неспазени,
последно "Сбогом" дебне във покоя.
Във сянката на мрака се е скрило
и чака вечерта да си замине,
в парфюм окъпано и със червило
злокобно през телата ни да мине.
Първо във очите ни да седне
и сълзите ни пак да предизвика,
после във гърлата да заседне
и още малко болка да извика.
Да може въздухът над нас да не достигне,
защото във гърдите настанено е
и точно във сърцето да пристигне,
където да те има забранено е.
Това е то, последното ни "Сбогом",
разхожда се по устните ни даже,
безсилна съм от нас да го изгоня,
но воля нямам и да го изкажа...
© Елица Todos los derechos reservados