elituUu
65 el resultado
На теб мълча, не ме ли чуваш -
гласът ми в шепа прах се стрива
под тежестта да се преструва,
че не боли да си отиваш,
че не трепери като куче, ...
  1208 
Когато се пренасяш в жертва на гнева си,
сгушен удобно в тъжен черен облак,
зад който всяко слънце наднича и те търси,
но срещнеш ли лъчите виновно свеждаш поглед,
защото си само от плът и огорчение ...
  574 
Попитай какво е морето във мен,
попитай за любимата ми роля.
Попитай за превода на онзи реквием,
изпят с очи, когато не говоря.
Попитай защо все сама се изпращам, ...
  1262 
Ако всяка моя дума
е сърдечен полу-удар
и всяка моя мисъл в рима
изпечена е като глина
от нещо, на юлското слънце подобно, ...
  533 
Очите на тъгата са зелени;
а може би намираш в нея начин
душата си със тялото да слееш
и пак да бъдеш цял, и пак да значиш,
и пак да преоткриеш красотата, ...
  795 
"I realized
why
you’re not
my cup of tea.
I drink coffee." ...
  617 
Не свиквай със мен, няма да остана -
родена съм от твоето съзнание.
Ще изсъхна като кръв от стара рана;
да съм твоя твърде късно (или рано) е.
Да бъда себе си със другите забравям, ...
  608 
Отворих сърцето си, макар полуздраво:
да влезеш, ако искаш, да тръгнеш - ако можеш,
поставих табелка с посока „Наляво”,
поръсих трошички за по-нагледно даже.
Пътят е кратък, без тръни (обещавам!) - ...
  572 
Виждам някаква странна обява: „Сърце отваря врати”.
Има табела, сочи наляво. Някой е поръсил трошици по пътя, за ориентир.
Любопитството ми се обажда и не се опитвам да го заглуша. Tръгвам в указаната посока. Колкото повече приближавам, толкова повече се ускорява пулсът ми. В главата ми започват да ...
  688 
Лежа си и си разсъждавам относно празниците („лежа” е глаголът с най-правилно спрежение по това време на годината) и им правя мислен разбор. Освен традиционните няколко килца върху иначе що годе стройната ми осанка, бай Колю а.к.а Дядо Коледа тази година ми донесе и категоричното убеждение, че празн ...
  1155 
Ще се връщам, докато има кой да ме чака
с нежна прегръдка, с топла вечеря,
със сълзи в очите, отмиващи мрака,
огряващи пътя, по който се рея.
Където се учих на мило и свято ...
  540 
Очите ми лъжат, целувките - също,
но те поне лъжат по истински начин.
На грешни места безразсъдно се връщам
и често забравям кое колко значи.
Да пръскам усмивки не ми е присъщо, ...
  564 
Не ни липсва време, липсва ни план -
без него целта ни е просто мечта;
на думи сме силни, в делата - жив зян.
Не питай „Защо”, а „Къде” и „Кога”.
И ни липсва душа, и ни липсва сърце, ...
  660 
Върни ми вдъхновението – на порции,
(защото ще тежи, ако е цяло);
до утре сутрин искам си емоциите
и времето да тръгне, че е спряло.
И онзи стих върни ми – там, на рафтчето, ...
  601 
Щъкам си в нова квартира под наем;
чудя се кой ли преди я е имал?
Още е хаос (като мен) – разпиляна,
но пък на някои така им отива!
Ще отворя широко прозореца в хола, ...
  1501  13 
За теб щях света да обърна,
но нека остане си същият.
Любовта си не искам да върна -
надробиш ли го - после преглъщаш го.
Продължавам да уча сърцето, ...
  675 
Дали от погрешно разбрани импулси,
дали от изгубена в превода мисъл,
стомахът ми се свива във конвулсии;
или защото дишаш твърде близо?...
Или защото границата на страстта ми ...
  592 
Да лъже мълчанието ти повече от думите,
да мразиш мисълта, че в краката ми се свличаш;
да сме непознати, само за пред другите;
събуждайки се сутрин мене да обличаш.
Да бъда за тебе наградата в облога; ...
  776 
„Да нямаш причина да останеш е добра причина да си тръгнеш“
Но не мога да спра да се връщам.
Винаги... Докато мигнеш
и пак съм там.
Сама дърпам Дявола за опашката, ...
  626 
И тази сутрин няма да ти направя закуска. Но не защото аз не закусвам, а ти нямаш котлон (а мрънкаш все за палачинки). Ако трябва да съм честна, дори не знам как се правят палачинки, но щях да се науча, ако беше поискал. Разбрах какво е „плювиограма“ (for God’s sake!), та едни палачинки ли няма да з ...
  1123 
Приличаш ми на някого - „порядъчен“;
не се задържаш, хванат в нечий нощи;
вкуса ти е натрапчиво-остатъчен;
след него чувствам глад и искам още.
Ухаеш на онази сладка болка, ...
  917 
Дай на душата си каквото поиска -
ще дойде време нищо да не ще!
Стените се смаляват и я стискат,
а дивото все повече зове.
Слабият ù глас набира сила - ...
  1216 
Хубавото е, че като се влюбя, ми става едно такова поетично.
Лошото е, че този път вкусът на музата ми горчи повече от сутрешното кафе без мляко и мед, щото като си на диета кафето се пиело чисто.
Не съм сигурна дали не отслабвам само от мисълта за пръстите ти по тялото ми или умирам от глад, който ...
  1117 
Няма грешна любов - има непожелана;
има тази, която от страх се е скрила,
като рима, но смислово неиздържана,
като мисъл, която не се е родила.
Няма грешна любов - има гръм в тишината, ...
  1233 
Да пием за неидващата радост,
за полъха на скритите въздишки,
за прехода на чезнещата младост,
превръщаща душите ни във мишки.
Да пием за пропуснатия шанс, ...
  650 
Димът от мисли пак ме задушава -
(а иначе опитвам да изчистя
отровата от грешното си тяло).
Но не сега. От утре ще го мисля.
Очите ми пресъхнали до сиво са - ...
  1202 
Забравих да пиша, защото те чаках,
но ти и да искаш, едва ли ще можеш
да видиш, че гордата в мене не плаче,
а в рими споделя какво я тревожи.
Да чуеш страха и в усмихнати думи, ...
  688 
Поглеждаш по-отблизо; виждаш ли
най-грозното, до вчера замаскирано?
Затваряш си очите и боли
от всичките усмивки разгримирани.
Тежи ти във гърдите; чуваш ли ...
  703 
Ще захвърля всички дрехи;
за какво са? - Суета…
Щом сме глухи и сме слепи
за човешките неща.
Ще запаля тази стая - ...
  618 
Как искам да видя нещо зелено;
да дойде по-бързо и моето лято,
да не е в очите ми тъй замъглено
от всичкото черно в сърцето излято.
Да мога да сложа жълтата рокля, ...
  691 
Завивам се със собствената воля,
а ти се давиш с трепета в гласа ти.
Опитваш се да си герой във роля,
в която водещ е страхът ти.
Изгубвам се, но блудна не оставам. ...
  666 
Сякаш те взимам назаем от някого,
а после не мога да спя.
Уж съвестта си отдавна съблякох,
а пак ù търпя наглостта.
Сякаш ме чака някой в дома ми ...
  615 
Жалко е да обичаш само веднъж:
да си нечий по навик, но не и реално,
да си мислиш, че плачеш - а то да е дъжд,
да оставаш, където не си бил отдавна.
Да заспиваш, облегнат на грешното рамо, ...
  1506 
Искаш ли да почнем отначало...
но не с “здравей” и не със имена.
А да ти кажа колко е боляло
там, където ти стоиш сега.
Да чуеш колко силно съм обичала ...
  765 
Следиш ли ме? Чувам ти стъпките сякаш...
Усещам дъха ти наблизо...
Не бой се, не ще си отида със мрака,
а с него в съня ти ще вляза.
Повикай ме! Няма от теб да избягам, ...
  651 
Понякога се ровя във кашоните,
прашлясващи под старото легло;
играя си с на влакчето вагоните
и търся нещо, но не знам какво.
Разресвам пак на куклите косите ...
  616 
Дали е за всеки път нарисуван -
невидим, с прозрачно мастило,
дали има цяр, който всичко лекува,
и време, от бързане спряло?...
Дали “шепне” някой кого да обикнем ...
  559 
Не се поглеждай тайничко във гръб -
крила едва ли там ще ти пораснат,
че ангели и без крила летят,
а с огън във душите, като тласък.
Не се усмихвай, ако ти се плаче, ...
  755 
Опитвах се душата си да скрия
и себе си насила да заставя
с посредственост света си да пропия;
да си записвам, щом забравям.
Променях се, да бъда като всички, ...
  806 
Казват - правило неписано,
че щом добро направиш нещо -
(спонтанно или непремислено)
животът тройно се отплащал.
Че щом мечтаеш (за какво да е) ...
  889 
Propuestas
: ??:??