10 abr 2009, 7:47

Последно сбогом, Бате!

  Poesía
1.2K 0 16

 

 

 

на моя учител на сцената Станьо Михайлов - Батето


Последно сбогом ще ти кажа, Бате!
Гримьорната ни, дави се в сълзи.
Костюмите висят като разпятие.
Сцената е тъмна и мълчи.

Тишината с твоя глас говори,
въпреки че вече си отвъд...
Оживяха всичките ти роли,
за да те изпратят в твоя път.

Неочаквано реши и тръгна
в непознат за никого сюжет.
Аз не вярвам, Бате, че замлъкна,
но за там разправят – няма ред...

Ти ми беше верният учител,
твоите съвети следвам днес.
Нека Бог ти бъде покровител.
С мислите си ще ти пращам вест

за театъра и новите ми роли,
за спектаклите ни, всички до един...
Сълзите ме целуват. Аз се моля
за твоя мир в отвъдното. Амин!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ненадминат си когато си взимаш ПОСЛЕДНО СБОГОМ!
  • На Учителя - с поклон!
  • От сърцето си си го написал...и до дъното на сърцето стига този стих! Амин!
  • От истинските чувства винаги се раждат прекрасни стихове! Поклон!
  • Много трогателно и с дълбок емоционален заряд. Сърдечни поздрави за майсторството на стиха, а за чувствата, споделени в него - искрено съчувствие.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...