19 ago 2012, 12:21

Последно танго 

  Poesía » De amor
1300 0 16

Пламтящо тàнго – всеки тон бе жив и топъл...
Днес този звук умира сякаш в бандеона –
сподавен стон, а може би последен вопъл
лежи на дансинга - подобно миг отронен.

Любов ли? Не – макет на вавилонска кула –
дори мълчанието ни е двуезично,
халките златни в шкафа - просто златни нули,
а всеки допир помежду ни – сеизмичен.

И вече не е важно кой в какво е сбъркал.
Последно тàнго – гръб във гръб – Адам и Ева.
На масата: димяща свещ – самотен щъркел,
готов за полет, ала не на юг – на север.

© Владимир Виденов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??