11 jul 2008, 11:38

Последното копче на ризата

  Poesía
873 0 16

 

 

 

Последното копче на ризата,

търпението се скъсва с него винаги,

там на кръстопътя на желанието ми,

горчиво като отлежало вино.

Вече си готов за любовта ми,

преливаш в мене и в сънищата жадни.

Последното копче на ризата

е границата, любимата,

през която навлизаме в грешните мисли,

по скоро излизаме от тях,

на светло - към сбъдване.

Последното копче на ризата

пада на пода, незабелязано,

заедно с едни ненужни дрешки и задръжки.

Последното копче на ризата,

мразя го, късам го винаги...

Но тя го зашива след това,

вярната ти съпруга...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...