Jul 11, 2008, 11:38 AM

Последното копче на ризата

  Poetry
875 0 16

 

 

 

Последното копче на ризата,

търпението се скъсва с него винаги,

там на кръстопътя на желанието ми,

горчиво като отлежало вино.

Вече си готов за любовта ми,

преливаш в мене и в сънищата жадни.

Последното копче на ризата

е границата, любимата,

през която навлизаме в грешните мисли,

по скоро излизаме от тях,

на светло - към сбъдване.

Последното копче на ризата

пада на пода, незабелязано,

заедно с едни ненужни дрешки и задръжки.

Последното копче на ризата,

мразя го, късам го винаги...

Но тя го зашива след това,

вярната ти съпруга...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...