Jul 11, 2008, 11:38 AM

Последното копче на ризата

  Poetry
871 0 16

 

 

 

Последното копче на ризата,

търпението се скъсва с него винаги,

там на кръстопътя на желанието ми,

горчиво като отлежало вино.

Вече си готов за любовта ми,

преливаш в мене и в сънищата жадни.

Последното копче на ризата

е границата, любимата,

през която навлизаме в грешните мисли,

по скоро излизаме от тях,

на светло - към сбъдване.

Последното копче на ризата

пада на пода, незабелязано,

заедно с едни ненужни дрешки и задръжки.

Последното копче на ризата,

мразя го, късам го винаги...

Но тя го зашива след това,

вярната ти съпруга...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...