11.07.2008 г., 11:38

Последното копче на ризата

870 0 16

 

 

 

Последното копче на ризата,

търпението се скъсва с него винаги,

там на кръстопътя на желанието ми,

горчиво като отлежало вино.

Вече си готов за любовта ми,

преливаш в мене и в сънищата жадни.

Последното копче на ризата

е границата, любимата,

през която навлизаме в грешните мисли,

по скоро излизаме от тях,

на светло - към сбъдване.

Последното копче на ризата

пада на пода, незабелязано,

заедно с едни ненужни дрешки и задръжки.

Последното копче на ризата,

мразя го, късам го винаги...

Но тя го зашива след това,

вярната ти съпруга...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...