Последното копче на ризата
Последното копче на ризата,
търпението се скъсва с него винаги,
там на кръстопътя на желанието ми,
горчиво като отлежало вино.
Вече си готов за любовта ми,
преливаш в мене и в сънищата жадни.
Последното копче на ризата
е границата, любимата,
през която навлизаме в грешните мисли,
по скоро излизаме от тях,
на светло - към сбъдване.
Последното копче на ризата
пада на пода, незабелязано,
заедно с едни ненужни дрешки и задръжки.
Последното копче на ризата,
мразя го, късам го винаги...
Но тя го зашива след това,
вярната ти съпруга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
!