29 oct 2015, 18:28

Последното лято на мама

  Poesía » Otra
1.3K 3 11

Слънцето бълваше лава гореща

сякаш преяло със жар,

мама лежеше морна и тежка,

понесла сто зими товар.

 

После  замина. Качи се на влака

с безплатен за Рая билет.

Каза, че баба и дядо я чакат

и всичко ще бъде наред.

 

Цялото лято тичах след влака

с надеждата мама да върна,

нямаше милост в окото  на мрака -

чудо не  стана, не  съмна.

 

Празно е вкъщи леглото на мама.

Чудотворна икона виси.

Съновник. Молитвеник. Лупа голяма.

А Раят от радост ехти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...