Последното писмо...
И ето пак едно момиче на пода е стояло,
и пак в ръцете си насилие е държало…
Писало е със сълзи писмо,
криело се е съвсем само…
Тя давала за всяко добро,
капка кръв червена…
Оставила писмото на съдбата само…
Умирала от омразата разделена!
Писмото е в ръцете ми сега
и потръпвам при мисълта за насилието…
А тя беше малка и невинна…
И толкова тъга в себе си криеше,
не споделяше никому за мъките си…
“Сега сълзата ми от пода е попита,
носи последната капка любов…
В душата ми болка пропита,
убива достойнството и моя живот!
Сега от себе си аз се страхувам.
дори от твоите очи…
Вечер само кошмари сънувам.
разбити са всичките ми мечти!
Сега не искам да бъда друга,
както исках преди…
Искам отново да бъда тази,
която се бореше със всички сили…
Тази, която иска да спре насилието с очи!
Сега искам да залича всички белези,
да изтрия старите спомени…
Да махна ръцете от главата си,
да погреба страха си…
Сега се мъча едва-едва,
дишам ли, не знам…
Виждам в тунела светлина,
събирам шепа сили…
Сега изправям се пред страховете ми,
макар да съм между живота и смъртта…
В ръцете стискам моето сърце…
Едва туптящо… спиращо дори…
Последна сълза по тъжното лице,
умирам от твоето презрение и насилие… БОЛИ!
Но оставям след мене хора,
които ще убият твоята омраза!
Ще спрат насилието върху децата
и училището ще стане чисто като детската сълза!!!”
Нека спрем насилието... Да предпазим децата на България!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Усмивка Todos los derechos reservados
