20 ago 2024, 10:10

Последовател

  Poesía
289 0 0

   П О С Л Е Д О В А Т Е Л

 

По пътя,който от скоро описвам,

аз от много отдавна набивам нога,

взорът ми напрегнат понякога се стъписва,

от неща,които ми завладяват Духа.

 

Мъча се по най-точния начин,

да предам емоциите на мойта Душа,

която смело през Пространството крачи,

а аз любопитен след нея вървя.

 

Мисията на последовател

не е само да следваш,но и да помагаш,

да се случат целите що се преследват

и аз мисля с нея докрай,да се справя.

 

23.06.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...