goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
21 ene 2010, 12:06

Последователност 

  Poesía
511 0 7

Завъртат се пред мен сезоните.

На прага съм на нова зима

и в мислите ми лудо гонят се

неща, които надали ги има.

 

Пращят в камините искрите.

По въглен пада в битието.

Два водопада във очите ми

заливат всичко, дето свети.

 

Сега е  есен - някъде към края си -

и ветрове танцуват под прозореца.

Врабците са изпуснали трамвая.

Отиват си и се завръщат хората.

 

Дали е тъжно? - някога се питам,

че есените носят зими,

годините така, че си отлитат -

повтарят се, неповторими.

 

Но сгушена във някоя градина,

ме чака следващата пролет.

Един живот - една година...

След падането, знам, ме чака полет.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Към *80-тото и ти, Мег!
  • нека има пролет в душата и мислите ти

    прекрасно стихотворение
  • "След падането, знам, ме чака полет..."

    Много хубав стих!!!

    Поздрави!!!
  • Хареса ми оптимизмът!
  • И твоето многоточие под хубавия стих на Галена ме отпрати към твоя наистина талантлив изписан стих, Меги...И макар че си сред любимките ми (но ти го знаеш)с ръка на сърцето признавам, че този път и мен изненада с творбата си - силна като поетичен заряд и послание...Бъди!
  • Много е готино!Въздейсташ много силно с поезията си!Поздравления за прекрасния стих!Ако трябва да цитирам нещо,което ми харесва трябва да препиша целия стих..
  • А какво ще кажеш за знойното лято?
Propuestas
: ??:??