Последователност
Завъртат се пред мен сезоните.
На прага съм на нова зима
и в мислите ми лудо гонят се
неща, които надали ги има.
Пращят в камините искрите.
По въглен пада в битието.
Два водопада във очите ми
заливат всичко, дето свети.
Сега е есен - някъде към края си -
и ветрове танцуват под прозореца.
Врабците са изпуснали трамвая.
Отиват си и се завръщат хората.
Дали е тъжно? - някога се питам,
че есените носят зими,
годините така, че си отлитат -
повтарят се, неповторими.
Но сгушена във някоя градина,
ме чака следващата пролет.
Един живот - една година...
След падането, знам, ме чака полет.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
