goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
21 янв. 2010 г., 12:06

Последователност 

  Поэзия
510 0 7

Завъртат се пред мен сезоните.

На прага съм на нова зима

и в мислите ми лудо гонят се

неща, които надали ги има.

 

Пращят в камините искрите.

По въглен пада в битието.

Два водопада във очите ми

заливат всичко, дето свети.

 

Сега е  есен - някъде към края си -

и ветрове танцуват под прозореца.

Врабците са изпуснали трамвая.

Отиват си и се завръщат хората.

 

Дали е тъжно? - някога се питам,

че есените носят зими,

годините така, че си отлитат -

повтарят се, неповторими.

 

Но сгушена във някоя градина,

ме чака следващата пролет.

Един живот - една година...

След падането, знам, ме чака полет.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Към *80-тото и ти, Мег!
  • нека има пролет в душата и мислите ти

    прекрасно стихотворение
  • "След падането, знам, ме чака полет..."

    Много хубав стих!!!

    Поздрави!!!
  • Хареса ми оптимизмът!
  • И твоето многоточие под хубавия стих на Галена ме отпрати към твоя наистина талантлив изписан стих, Меги...И макар че си сред любимките ми (но ти го знаеш)с ръка на сърцето признавам, че този път и мен изненада с творбата си - силна като поетичен заряд и послание...Бъди!
  • Много е готино!Въздейсташ много силно с поезията си!Поздравления за прекрасния стих!Ако трябва да цитирам нещо,което ми харесва трябва да препиша целия стих..
  • А какво ще кажеш за знойното лято?
Предложения
: ??:??